В края на лятото лъчезарната комедийна актриса Анелия Луцинова е в столицата и усърдно работи над новите проекти. За успехите, кариерата, проектите и мечтите Луцинова разказва пред репортер на AVTORA.com
Владимир Христовски: Може ли да си говорим на ти? В какви моменти мразиш някой да говори с теб на ти?
Анелия Луцинова: Разбира се, че може да си говорим на "ти", така е по-непринудено. Случаите, в които не обичам да ми говорят така, са, когато някой, който не познавам, се държи грубо и невъзпитано в магазин, банка, такси или друго подобно място, тогава се изнервям, ако ми говорят все едно се познаваме от 10 години.
Коя си ти?
Казвам се Анелия Луцинова, на 25 години съм, родена в Русе, зодия Дева (моята зодия, юху!, б.а.), с кафяви очи, кафява коса, висока съм 163 см, 47 килограма, номер на обувките 37, размер на дрехи S или XS.
През 2010 г. завърших актьорство за драматичен театър в класа на В. Ранков. Оттогава насам съм се занимавала с много неща в рамките на професията, но едно от най-любимите ми, което правя и досега, е Комедийна вечер с "Големите".
Къде изгря звездата ти?
Хахахахах, звездата ми ли? Звездата ми не е изгряла още. На нашия малък небосклон има твърде много звезди и вече се бутаме, няма място за всички. Но дай боже, някой ден, ако се освободи нещо... Шегата настрана, аз не съм почитател на теориите за звезди в България и съответно не се смятам за такава.
Как реагираш на изказването: "Аман от актьори"?
С разбиране! Наистина има много колеги, които са свръхактивни, шумни и постоянно се опитват да са в центъра на вниманието. Някои от тях се справят успешно, други не толкова, но мога да си представя защо това би подразнило хората и някои да кажат "аман от актьори". Между другото аз също си го казвам понякога (смее се)!
В какви роли обичаш да влизаш и защо?
О, благодаря ти за този въпрос, наистина от много отдавана искам да ме питат! Аз лично не "влизам" в роли, а се подготвям за тях. Винаги ми е било любопитно това за влизането и излизането от роля. Много често колеги използват този израз, а аз в моята скромна практика никога не съм виждала врата, от която да се влезе в роля. Един колега македонец още в първи курс, когато учехме и правихме етюди на тема парк, докато гледаше как всички влизаме на сцената през врата, стигна до гениалното заключение, че "паркът нема врата", та по същия начин и ролята - тя няма врата, от къде влизат тия хора, кога излизат - винаги ми е било любопитно?!?
Или пък като ми кажат "още съм в роля"... Не разбирам, ролята е там, сега на момента, докато снимаш, докато играеш на сцената. Идеята на самата игра и на актьорското майсторство е да си ТУК и СЕГА, да си верен на ситуацията, а не в кафето да се правиш на велик как си влязъл, та сега не можеш да излезеш още... Разбира се, казвам го в кръга на шегата, не искам да засегна никой от актьорите, просто не одобрявам тази терминология.
А относно това какви роли ми се играят - вкусни, така ги наричаше нашият преподавател. Когато има повече от едно нещо, което можеш да изиграеш, когато има дълбочина и можеш да покажеш повече от едно качество на твоя герой, тогава са и най-истински. Като се замислиш, ние всички сме противоречиви. В нормалния живот не сме само добри или само тъжни, или само усмихнати. Такива роли ми се играят.
Ако можеше да си избереш - в кое време би се пренесла? Мъж или жена би била? Нарисувай ни света, в който искаш да живееш?
О, това е супер интересно, винаги съм мислила, че ако мога да имам едно свръхестествено умение, то би било да се телепортирам. Може би, защото съм много мързелива понякога и затова винаги съм си мечтала за това умение, както и да гладя дрехи с поглед. Увличам се много по разни периоди от миналото, голям фен съм на историческите филми, бъдещето не ме блазни особено. Бих искала да се запозная с някакви велики личности, да видя разликата между книгите, учебниците и реалността. Възможността да си попътувам нагоре-надолу като в Midnight in Paris на Уди Алън ми се струва много привлекателна. Едва ли бих останала някъде задълго. И със сигурност бих си останала жена. Не знам, за мен животът на една жена е много по-интересен. Колкото за света, в който искам да живея, ...светът е без значение, ако животът е хубав. Това искам аз - вълнуващ живот.
Ти си комедийна актриса - на какво се смееш?
О, внимавай, аз съм дълбоко драматична актриса, комедийните роли са само прикритие.
Ами аз самата съм доста цинична и чувството ми за хумор е малко грубо, може би защото намирам истината за смешна. Смея се, когато нещо ме изненада, смея се на абсурда, нелепите ситуации. В този ред на мисли не мога да се оплача, често се смея. Понякога имам усещането, че съм магнит за такива ситуации и те просто ме преследват.
Какъв е смехът на българина днес?
Същият като на американеца, французина или сърбина. Няма значение езикът и народността. Хората се смеят на универсални неща, на същите, на които и аз в различни ситуации. В България по-големият проблем е не на какво се смеят, а кога и остава ли им време от проблеми да се смеят. За това се борим в комедийната вечер - да отпуснем хората и за два часа никой да не мисли за сметката си за ток или за наема, а просто да се забавлява... толкова е просто!
В края на лятото - какви са бъдещите ти творчески планове?
Ох, ужасно се радвам, че имам бъдещи творчески планове! Започваме работа по новите серии на "Сутрешен блок", както и по новия сезон на Комедийна вечер с "Големите". Премиерата ни е на 27 септември в столичен пиано-бар, заповядай!
Какво да очакваме от сериала "Сутрешен блок"?
Ами не мога да дам подробности, тъй като и на мен ми предстои да бъда изненадана с първите епизоди. Но като цяло вторият сезон ще е малко по-улегнал. Освен как се справят героите в телевизията, ще видим как се справят и в личния си живот, ще видим още по-добре завързани комедийни ситуации.
В началото на есента - стопли ни с любимата ти история, скеч или виц, а може и с трите!
С удоволствие, но ме затрудняваш ужасно! В момента подготвяме новата програма за комедийната вечер и торбата със смешките ми е малко празна вече, но ако дойдеш на 27-ми да ни гледаш (къде и кога можете да проверите на сайта ни golemite.eu), обещавам да ти посветя един скеч на теб и на читателите!
