"Няма невъзможни неща" - обединени изцяло около този принцип, преди три години две от легендите на Холивуд Джак Никълсън и Морган Фрийман доказаха, че дори и върху наглед трагичните и болезнени теми, може да се погледне с един по-ведър, лек и дори забавен поглед.
The Bucket List бе историята за двама мъже, които откривайки, че им остават няколко месеца живот, решават да оползотворят времето си, отдавайки се на мечтите, за които винаги е важало мотото "По-късно". Всъщност асоциацията с лентата на Роб Райнър е първото, което ще ви дойде наум, когато се сблъскате и с най-новото предложение на режисьора Джонатан Ливайн – "50/50", тъй като сюжетно те почти не се различават.
Като цяло обаче, не можем да не признаем, че тук тънката линия между драмата и комедията е изпипана дори още по-детайлно в сравнение с The Bucket List. Това най-вероятно се дължи и на факта, че усещането, което филмът остава в зрителите е далеч по-осезаемо в човешки план, тъй като сценаристът Уил Рейзър всъщност описва своята собствена история, докато се е борил с рака и е абсолютно наясно с онзи момент, в който безизходицата предизвиква сълзи, както от тъга, така и от смях.
Историята се съсредоточава върху притеснителният младеж Адам Лърнър, който живее по най-простичкия начин, има си гадже, на което не е особено интересен и най-добър приятел, внасящ разнообразие в дните му. В идилията обаче настава пълен хаос, когато Адам разбира, че е болен от рядка форма на рак и шансовете му да оцелее са 50% на 50%.
Разчитайки на близките си хора, тираничната си майка и новата си, доста привлекателна психиатърка, той се опитва да погледне на ситуацията с един по-оптимистичен поглед и същевременно да преодолее всички онези бариери, които до този момент са му пречили да живее живота, който винаги е искал.
Ще ви спестим финала, за да го откриете сами, но няма как да пропуснем да изкажем възхищението си от изпълнението, както на Джоузеф-Гордън Левит, в чийто талант отдавна вече не съмняваме, така и от този на Ана Кендрик и особено Сет Роугън, който за първи път демонстрира далеч по-сериозен потенциал в сравнение с леко кретенските персонажи, които обикновено играе.
В заключение ще обобщим, че "50/50" е филм за реалността, такава, каквато е и точно това е най-ценното в него – той нито е прекалено сладък, както е в типичната романтична комедия, нито прекалено горчив, както в онези драми, в които саможертвата на главния герой предизвиква масова поява на кърпички в салона.
Вместо това е реалистичен до болка, съсредоточавайки се върху мотото, че независимо дали ви носи усмивки или сълзи, животът е за да се живее и колкото по-рано го установим, толкова по-пълноценен ще е той. Формулата за това е съвсем проста – 50% сълзи+50% смях=100% живот!
