Всеки киноман изпитва любопитство към създателите на любимите си ленти. Не толкова към личния им живот, колкото към професионалните тайни и предизвикателствата, с които са се сблъскали, правейки своите шедьоври. Поредицата на издателството Colibri – библиотека "Амаркорд" – събира в себе си историите най-ярките имена в киното. А следващите пет заглавия са само една малка част от нея. Насладете им се.
"Разговори със Скорсезе" на Ричард Шикъл
Едва ли има фен на Скорсезе, който да не мечтае да поговори с него поне веднъж. За съжаление, това е една от онези мечти, които не са лесни за осъществяване, но пък "Разговори със Скорсезе" на Ричард Шикъл е чудесен алтернативен вариант за нейното сбъдване.
Ричард Шикъл е влиятелен кинокритик, който провежда поредица от интервюта с големия режисьор и ги събира в книгата си "Разговори със Скорсезе". Шикъл създава един великолепен портрет на Скорсезе, подтиквайки го да разкаже сам за себе си.
Това е един разказ за детските му години в нюйоркския квартал Малката Италия, когато киното е начин за бягство от реалността, за първите му опити и по-малко известните му ленти, за превърнали се в безспорна класика филми като "Шофьор на такси", "Разярения бик", "Последното изкушение на Христос" и "Авиаторът". Режисьорът разказва за работата си и разкрива собствената си неподправена киноманска страст.
Най-прекият път към "Разговори със Скорсезе" е ТУК.
"Киното и останалият свят. Двоен поглед" на Анджей Вайда
Най-известният поляк след Йоан-Павел ІІ и едно от най-значимите имена в историята на европейското кино, Анджей Вайда е носител на Оскар и създател на великолепни кинокласики като "Госпожиците от Вилко", "Човекът от желязо" и "Катин".
В "Киното и останалият свят. Двоен поглед" големият режисьор разказва собствената си история, започвайки от края на четирийсетте години на миналия век, когато прекъсва следването си, за да си опита късмета в киното. Решение, в което, както се оказва, има резон.
Откровено и с чувство за хумор той разказва за наученото през годините, за постепенното си израстване в занаята. Книгата му е не само очарователен разказ за това как един млад и неопитен идеалист се превръща в професионален кинаджия, но и майсторски разказ за теорията и практиката на киното. Ако сте любопитни, можете да намерите "Киното и останалият свят. Двоен поглед" ТУК.
"Спомням си, да, аз си спомням" на Марчело Мастрояни
Легендата на италианското кино Марчело Мастрояни събира спомените си в един документален филм, озаглавен "Спомням си, да, аз си спомням". Записите, превърнали се в основа на филма, са отразени и в тази книга.
Докато снима последната си лента "Пътуване към началото на света", Марчело Мастрояни използва паузите по време на снимките, за да създаде тези необикновени, изпълнени с чувство за хумор, свенлива ирония и сдържана нежност мемоари.
Големият актьор разказва за работата си с цяло съзвездие творци, сред които са Фелини, Де Сика, Антониони, Никита Михалков, Вим Вендерс и Висконти. В спомените му ще се срещнете не само с гениални режисьори, но и с любимите му жени – Силвана Мангано, Анук Еме, Катрин Деньов и Фей Дънауей. Мастрояни описва и създаването на класиките "Брак по италиански", "Един особен ден" и "Слънчогледи", в които си партнира с великолепната София Лорен. А най-прекият път към "Спомням си, да, аз си спомням" е ТУК.
"Последен дъх" на Луис Бунюел
Създателят на легендарния филм "Андалуското куче" Луис Бунюел е един от най-необикновените творци на своето време и вдъхновение за няколко поколения режисьори. Сюрреалист и визионер, Бунюел успява да прикове вниманието на света към себе си още с този странен късометражен филм, превърнал се днес в една от легендите на киното.
Още повече че в създаването на "Андалуското куче" е замесен и друг гений – Салвадор Дали. В продължение на половин век Луис Бунюел твори в няколко различни страни, преминава през различни периоди и създава истински шедьоври на седмото изкуство като "Дневна красавица", "Дискретният чар на буржоазията" и "Този неясен обект на желанието".
"Последен дъх" е написана, след като режисьорът прекратява работата си в киното. В книгата Бунюел разказва за живота и творчество си. Както и за приятелите си, сред които са Дали, Лорка, Елюар и Арагон. Опитва се и да обясни често неразбираното си изкуство, казвайки: "Истинската цел на сюрреализма обаче бе не да създаде ново литературно, художествено или дори философско движение, а да взриви обществото, да промени живота."
Как филмите на Бунюел променят света на киното можете да научите ТУК.
"Аз не правя кино. Аз правя филми" на Камерън Кроу
Били Уайлдър е един необикновено скромен режисьор, сценарист и продуцент. Неговите многобройни (повече от петдесет) ленти се радват на огромен успех не само когато ги създава. Голяма част от тях продължават да са любими на публиката и до днес.
Въпреки това Уайлдър казва: "Аз не правя кино. Аз правя филми. Филми, които са за забавление. Правя ги за конкретен момент. Не очаквам да векуват. Има много малко филми, които са достойни за това, заснети от други". Е, в думите му има и капка ирония, особено като се има предвид, че 14 от неговите филми са отличени с Оскар.
Уайлдър е сред основоположниците на Златната ера в американското кино, а ако все още не сте се сетили за нито един негов филм, ще ви подскажем. Именно той стои зад класиките "Булевардът на залеза", "Някои го предпочитат горещо" и "Апартаментът".
Журналистът Камерън Кроу, който не крие личните си пристрастия към филмите на Уайлдър, успява да го убеди да направи поредицата интервюта, събрани в тази книга. Ако сте любопитни да научите какви са в спомените на режисьора легендарните Мерилин Монро, Хъмфри Богарт, Одри Хепбърн и Джак Лемън, най-лесният начин да го направите е ТУК.
