На първата година някои не разбираха тази банда, на втората - изглеждаше сякаш снизходителност няма да има, на третата вече стана ясно накъде отиват нещата, а другите две дойдоха от само себе си. На гребена на вълната от музикални метаморфози и превъплъщения, на 2 март Q-Check отпразнуваха една петилетка на шопски салати, рифови извращения и подскачащо настроение в една история, която следва своя собствена логика.
В самото начало в столичния клуб Basement нелегалният член на Q-Check, Сърмата Хари, се беше скрил в сенките на сцената и зареждаше настроението с висока концентрация от самобитно творчество.
Както често се случва, присъствието на Сърмата не просто загатна, ами направо предвеща появата на припаднали хора по сцената. С един по-малко, отведен да подремне върху колоните, Q-Check течението лека-полека завлече останалите в енергична стъпка, която през последните пет години се движеше в смътното определение чалга мъфин раста-кор-фолкабили.
Чалга мъфин като част от партизанската борба на Q-Check с попфолка и то с неговите собствени думи, но с доста повече тресня, отколкото той би могъл да понесе. По-късно ъндърграунд усилията на групата пожънаха богато в повече музикални стилове, отколкото въобще съществуват.
Q-Check са толкова разнообразни, че промяна в стила им е трудна за отбелязване, поне в рамките на следващите два-три юбилея, защото на практика стилът им е мегамикс от здрав рок, лютив пънк, подскачащо ска/реге до рокабили, миришещо на асфалт и вдигнат палец в "Жас Номер 6".
Q-Check са оркестър с отбран състав от осмина, предвождан от двама фронтмени, плюс чаровна вокалистка и басист – MC/бийтбокс машина, всички те подкрепяни от мигриращия по пътя към сцената и обратно Сърмата Хари.
Колкото до кавърите, те никога няма да бъдат същите, след като в клуб Basement Q-Check интерпретациите се преплитаха във всички посоки - от Poker Face на Lady Gaga до деветдесетарския диско хит Be My Lover, без да се пропуска и "Ближи си сладоледа" с намигване от страна на Лъчо и компания към Дони и Момчил.
А миксът от Aisha на Cheb Khaled, през The Passenger на Иги Поп, до Self Esteem на The Offspring изцеди публиката, въпреки паузата за течно гориво между сетовете.
Иначе е добре, че новият човек в бандата, Макси, се включи подобаващо; добре е, че Сърмата Хари беше изгубен, но по-късно открит в тълпата, за да се включи в изпълнението на собственото си парче "Нео и Нея".
Но още по-добре е, че Q-Check не изглеждат като група, която ще спре да извежда на преден план една константна разноликост, която няма аналог към момента.
Най-вероятно след още пет години времената ще са други, но 3 март все още ще е национален празник, а добрите, усмихнати веселяци ще си бъдат добри, усмихнати веселяци, които просто са с 4+1 години по-стари.
И всичко това изобщо няма никакво значение, ако музиката е висока, поне колкото градусите.
