25 to life

“When you are dealing with the devil…”

 

"Кофти компания – кофти работа.” Така разправяхме у квартала едно време, докато лъскахме узита и калашници (кой каквото си има). Gangsta лайфстайлът се поизтърка последните години (последните десет), но в идеята за уличните войни все още се усеща романтика – може би защото не сме ги преживели. Какво става, когато се окажеш гонен от "братята от гетото” и от полицията, и всички са решили да стрелят на месо? "Кофти работа” – биха ти казали "у квартала” и биха били прави…

 

Кариерата на самотен  "street ranger” започваш в ролята на Freeze (Андре Францис Freeze – за теб ,nigga!). Закоравял гангстер, но мъж под чехъл, Андре решава да зареже “Live by the gun – die by the gin” философията (след семеен скандал с благоверната) и се готви за последния голям удар, който да го извади от играта… Работодателят му го изпържва зловещо и негрото с актуално за сезона име се оказва между чука и наковалнята, гонен от свои и чужди…
 
“GTA + Max Payne = ?”

 

Сигурно и други са го казвали и ще го кажат, но това е истината… Като започнем от арсенала "от бата до базука”, та стигнем до геймплея…

 

 Въпреки намеците за история и за adventure, реално 25TL си се държи като праволинеен "махленски шутър” от "А сега как да се промъкна покрай тези” до "Яяяя си покажи главата на мушка…” Като истински "outlaw” Андре взима заложници, което му дава известно предимство пред бронираните ченгета, но ще се учудите колко кръвожадна пасмина са тези пичове и колко малко им пука понякога за "живия щит”, още повече че да влачите някой хленчещ тип сто метра под дулото, влияе драстично на скоростта и на стрелбата ви (Да не говорим за скъсаните нерви – "Моооля те, пусни ме, ще ти дам портфейла си…)

 

Друг аспект на уличната война ще усетим, когато влезем в ролята на спец полицай, който трябва да се справи с корумпирани колеги, въпреки че аз предпочитам играта от другата страна…Уличният и официалният арсенал се припокриват в известен смисъл, но подробностите, за които толкова често говоря, си ги има… Зарадва ме присъствието на гето бомби  "Молотов" и “pipe bomb” (помнете Duke Nukem 3D – да се свети името му!), а електрошоковете на полицията (както и прословутото “Commando” от CS ) ме "разтърсиха” – мен и разни неприятни типове тоже.

 

Въпреки опита за нещо иновативно, играта трудно се разчупва и набира скорост. Графиката е непретенциозна, въпреки че амбиенсът е на ниво и в контекста. Не е нужно да ви казвам музикалното оформление какво е - бива го, но нищо по-специално.

 

Границата между това "от добрите ли съм или не” е доста размита. Cool, поне няма обичайната пропаганда, животът е "сурав и курав”. “25 to life” определено има своите достойнства и спокойно можете да и отделите малко от времето си.

 

Официален сайт: http://www.25tolife.com/