Интервю с Васил Върбанов

Ако числото 967 не ви познато като код на най-якото метъл предаване по рок радио "Тангра", по-добре се откажете да четете следващите редове. Те са за един човек, от чиято уста много често може да се чуе завета на THE EXPLOITED "Beat The Bastards". Този човек признава, че всеки ден го прилага, но гадините се множат все повече и войната е навсякъде около нас. Когато говори за оцеляване и себедоказване, показва с ръка физиологическите места, където се намират ценностите, според които живее - сърцето и главата. Мрази думата "трябва" и е стигнал до извода, че животът е адски просто нещо, което не бива излишно да се усложнява. Дами и господа, приятно ми е да ви представя Васил Върбанов специално за www.avtora.com.

Разполагаме се в офиса на "Уизърд" и аз бързо разбирам, че време за губене няма. Васил Върбанов е от онези хора, които се занимават с почти цялата работа на този свят и съдейки по вида му, успява да смогва. В стаята ни заобикалят отвсякъде дискове, списания и плакати - работната атмосфера на лейбъла. Докато отпивам първата глътка от бирата си и се вглеждам в огромната халба, от която Васил пие, все още се колебая как да започна. Поне за мен е леко смущаващ факта, че интервюирам един от най-добрите си приятели, но в качеството му на човек, който се е срещал и говорил с групи като BIOHAZARD, SLAYER, SAVATAGE, JUDAS PRIEST и кой ли още не, водещ е на най-култовото метъл предаване по радиото в България и без да съзнава, може би, се е превърнал в гуру за музиканти и слушатели. Затова бързам да го попитам дали той е избрал метъла или все пак метъла също го е избрал по някакъв начин. "Ми, не... Не знам", изглежда едновременно озадачен и развеселен от въпроса,"То е същото както при тебе. В интерес на истината всички други неща, с които съм се занимавал като телевизия и т. н., съм ги правил, защото искам да живея така, че да мога да си позволя лукса да си правя предаването. Аз също съм събирал информация, плочи, различни редки издания, когато съм бил малък и това беше мотива ми да правя такова предаване. Казвал съм го много пъти, то е станало вече като мит сигурно... Имам предвид мит за самия мене, защото едва ли някой си спомня тия неща, които съм казал, но това си е лично за мене някакъв мит през годините... Много пъти са ме питали нещо подобно и на мен даже ми е ставало неудобно да отговарям по един и същи начин, но няма как, защото това е истината, а именно: На мене ми беше зверски тъпо да живея в държава, в която някой ако харесва AC/DC, трябва да си купува чернобели снимки от стрелбищата." Онези, пресниманите от списания, нали?"Да, с много лошо качество, при това. После вече ако някой отиде в чужбина и ти донесе плочи... И в един момент, в тая държава, в която всички за съжаление живеем, си пускаш радиото и слушаш новия албум на SLAYER, ако има интервю, още по-добре. Това ми е коствало много през всичките тези години, но го има вече."

Дали, обаче, при всичките тези глезотийки не се е позагубила тръпката на търсенето?

"Абе, не е така. Факт е, че хората са много по-разглезени сега. Мене са ме спирали милиционери и са ме питали защо нося тениска на VENOM, например." Чарът на онези времена. "Мда", засмива се Васил, но не е много съгласен с мен. "Абе, не знам аз какъв беше тоя чар! Ама сега е друго. И по-добре да е както е сега. Не е огромна частта от хора, която слуша метъл, но я има.Тогава и метълът беше друг. Хеви метъл. Сега вече има много различни видове метъл, за щастие. Направо ще ти отговоря, ако ме питаш дали предпочитам тогава или сега. Предпочитам както е сега."

Разбира се, че днес тежката музика има много повече лица от прародителя си. Много повече предизвикателства не само към феновете, но и към хората, чиято професия и призвание е отразяването на всичко свързано с тази музика. Всеки, който е слушал или гледал Васил Върбанов, вероятно е забелязал неговия директен стил. Може ли думата "удар" като спортен термин - в буквален и в преносен смисъл да го окачестви като личност по един или друг начин? "Хм", сега като че ли вече наистина е учуден, но човек трудно може да окачестви емоцията, изписана на лицето му.

"Всеки мечтае да направи своя последен удар преди да се пенсионира", започва да се смее, а после изведнъж става сериозен, "Не знам... Може би е така. В смисъл, че когато някой заслужава да му се каже fuck off, никога не му го спестявам. Не съм си задавал въпроса дали съм безкомпромисен човек. Аз винаги съм правил това, което ми се прави, а оттам нататък... Въпросът е дали искаш да направиш компромис или не. Аз никога не съм се оценявал по този начин - направих това и това. Там нещата вече опират до наличието на морални жлези, а аз не съм ходил на такива изследвания, знам ли. Знам какво не бих направил. Не бих преебал приятелите си и нещата, които харесвам. Не бих влизал в разни игрички, защото животът е адски къс и прост. Много мразя хората, които усложняват живота. А равносметки дали съм сбъркал или не си правя понякога. Това се случва като си бръкна в джоба."

Васил пали още една цигара, издишва дима и погледа му сякаш просветва, защото е намерил нужното сравнение:

"Оказва се, че в този свят все пак можеш да бъдеш такъв, какъвто искаш... То е, нали знаеш, ако имаш една тънка червена линия над пропастта и се опиташ да минеш бавно, може да паднеш, а ако мениш бързо шансовете за успех са по-големи."
Чудя се дали онази мисъл на Катинчаров, че не изкачваме правилно стълбата на развитието и ни липсва приемственост е една от причините за състоянието на музикалната ни индустрия, групи и т.н."

Чудя се дали онази мисъл на Катинчаров, че не изкачваме правилно стълбата на развитието и ни липсва приемственост е една от причините за състоянието на музикалната ни индустрия, групи и т.н.

"Поради тези причини на мен ми е трудно да използвам думите бизнес и индустрия. Ако аз не пускам български групи, няма кой да го прави. Не си задавам въпроса "Скиви, копеле, звука на FEAR FACTORY и тая група как звучи. Аз просто го пускам. А оттам нататък хората би трябвало да разберат защо дадена българска група звучи сравнително по-зле от FEAR FACTORY. Това е ясно, кво да го коментирам. Ако не могат, толкова по-зле за тях. Но е факт, че през последните години има български групи, които си заслужава да пускаш, защото преди не беше точно така. Имаше един период, в който нямаше нито една функционираща група, която да издава и да прави концерти. Да не говорим само за метъл, а и за поп. Нямаше дори такива неща като Мишо Шамара или Антибиотика. И с Фънки си говорихме за това онзи ден, че имаше период, в който те /SME/ докарват някой западен артист и някоя българска група свири преди това. Иначе никакви други концерти. Само на читалищно ниво и няк'ви ентусиасти, ама не е това. Нещата много се пооправиха."

На въпроса какво му доставя по-голямо удоволствие-да прави радио или телевизия, Васил беше толкова лаконичен /"Определено радио!"/, колкото и когато го попитах какво стана с предаването му по BTV "Лакриц". "Не знам... Сигурно не е било добре направено." Не мисля, че този отговор би задоволил любопитството на повечето хора. "Беше много бачкане. Аз сам съм си финансирал ходенето до фестивалите и концертите, които представяхме. Всичко си уреждахме сами - хотел, път, храна - абе, абсолютно всичко."

А дали е останал някой любим човек или група, от който иска да вземе интервю?

"Дейвид Лий Рот. Много са... Проблемът с интервютата е такъв ,че ти се срещаш с любимата ти група и изведнъж всичко се изпарява от главата ти. Например със SLAYER. Когато се видях с тях, им казах: "Пичове, много ми е странно, защото ви е сте ми мечта, така да се каже и преди да се срещнем, исках да ви питам всичко на света, а сега май не искам нищо да ви питам... Щото кво да ви питам?! Пускаш си албума и слушаш". Музиката говори толкова много. Хубавите групи са истински. Т.е. няма смисъл от въпроси като /прави артистична и превзета гримаса/ "Ти, творецо, какво искаше да кажеш с онези чинели там или тези вокали тук?" А от друга страна пък, това, че ти ги показваш и хората ги гледат тук по телевизията е някаква победа над цялата тази държава и целия този shit тук. Но е ясно, че въпросите почти винаги са едни и същи, а и те отговарят по един и същ начин. Можеш и да задаваш много сложни и условни въпроси и там опира до тяхната бърза реакция, но това вече не е истина. Истината е в слушането на албумите."

И понеже телевизията като цяло явно не е от любимите неща на Васил Върбанов, се връщаме към радиото. Почти всеки водещ, с когото съм разговарял, би искал предаването му да е по-голямо. Васил явно смята, че това може да бъде нож с две остриета.

"Ако е четири часа би ми стигало повече времето. Всъщност, никой не ми е пречил да го направя каквото аз искам, но там вече има и друга врътка. Губи се от динамиката на самото предаване и е по-добре да те чакат всяка седмица, отколкото да изгубиш интереса на хората с дълго предаване. Предаването на Гергана Лазарова по националното радио вече не съществува. Виждаме как падат от ефир подобни предавания в различни градове в цялата страна, но пък добрата новина е, че рок радио "Тангра" тръгва в още седем града. Фактът, че в един момент моето предаване може да се окаже единственото метъл предаване в страната, повярвай ми, не ме радва особено. Аз не го правя за лична суета. Аз си плащам, общо-взето, защото за парите, които ми дават там аз не мога да си платя пиенето, а за дискове да не говорим. Ще ти призная, че и на мене вместо да отида да правя предаване, ми се излиза да се срещна с момичета и приятели, но това е цената, която плащам. Всеки, който прави нещо, плаща цена. Нямам нищо против да дойде някой друг да го прави, стига да го прави по-добре от мен и да е готов да плати цената на чанча, бачкането и на- на- на- на- на",прави неопределено движение с ръка през цигарения дим, - "Пак ти казвам, това не е въпрос на суета."

И когато нещата станаха толкова конкретни, не мога да не създържа да не попитам за българските групи, които харесва. Следва многозначително мълчание.

"Те не са много... Много харесвам SUFFER H, ПРОПАГАНДА. На сърцето ми лежи групата INSMOUTH. Харесвам DIMENSION OF HARM, за съжаление DESOLATE се разпаднаха, а бяха една също много добра група. Всички тези групи осъзнаха... Общо-взето мотивите им да правят музика са същите като моите да правя предаване. Мотивите са същите.Те влагат много усилия в това, което правят, а това, което получават отсреща като кинти е shit, но в крайна сметка това е въпрос на личен гъдел. Правиш нещо, защото го правиш. Заради себе си. А и по някакъв начин всеки един много силен концерт, който правят INSMOUTH или SUFFER H е победа над тъпотията в тая държава, защото се оказва, че има хора. Нито аз, нито групите сме някакви идиоти, които свирят пред трима души. Аз не правя предаване за двама души. Ако това стане, тогава - shit, но е факт, че на концертите на тези групи има страшно много хора, а и доколкото знам, усещам и чувам, много хора слушат предаването."

Когато говорим за музиката на българските групи все не мога да се отърва от един факт, който ме гложди от известно време. Няколко дни след официалното премиера на албума "Лице в лице" на ПРОПАГАНДА, той вече можеше да се намери целия в mp3.dir.bg. Явно проблемът, макар и в по-малки мащаби, идва и у нас. Има ли някакъв шанс в България, изпълнителят да се бори за правата си?

"Аз не съм против mp3 формата по никакъв начин, въпреки че това със сигурност се отразява на нашия пазар. За мен, обаче, нещата са малко по-различни. В България финансовите проблеми правят нещата малко по-различни, но иначе mp3 може да бъде само информация за даден албум, а не самия албум. Това може единствено да те накара да купиш албума или не. Ако можеш да си купиш албума, който е истински продукт, има книжно тяло и т.н., това е нещо съвсем друго, но пак казвам, че тук проблемът е по-комплексен, заради финансовото положение на хората. Това е и причината да можем да направим и един хубав, ама истински хубав диск. Последният пример е с PANICAN WHYASKER. Дискът е много добре направен, има и digipack формат, но той струва 17лв., което е една приятно смела цена, но според мен е прекалено смела на това ниво. Принципно този проблем не е само български, той е световен. Освен това, не е само ПРОПАГАНДА, и на INSMOUTH има всичко, включително и "Scratch Myself to Bleed", което е също съвсем ново парче. В България имаме и просташки пиратски дискове, и шибан паралелен внос и какво ли не..."

Като за край се опитвам да разведря тематиката и питам Васил за някоя свръх интересна случка по време на предаване. "И да се е случило нещо такова, не съм забелязал." За пореден път решавам, че нищо повече няма да мога да изкопча, когато явно сетил се за нещо, Васил извиква: "А! Ама не знам дали е интересно. Веднъж говорих в ефир с някого, не помня вече с кого и той нещо много дълго ми обясняваше, така че аз съвсем спонтанно се оригнах в микрофона. После по ICQ ми писаха: "Ей, мен, к'во правиш, бе?" Някакви забележки? "От кого?" - Искрено се учудва. Не знам... От разни институции? "Ами, да опитат!"