Интервю с Емил Билярски ("Korai Orom")

Pinterest LinkedIn +

Наскоро известната унгарска формация Korai Orom ,взе участие на “Фестивала на изкуствата ,слънце-луна” в Триград.Два дена преди това в столичния клуб “Сцена за Авторска Музика” О!Шипка, част от групата ,представи страничните си проекти -Korai Special Beat и Korai Banditos. В интервю за радио-предаването “Черната Котка” на радио NET, един от лидерите на Korai Orom- българина Емил Билярски, разговаря с водещият Боян Йорданов за участието в О!Шипка,настоящето и бъдещето за групата и музикалните тенденции в източна и западна Европа.

Наскоро известната унгарска формация Korai Orom ,взе участие на “Фестивала на изкуствата ,слънце-луна” в Триград. Два дена преди това в столичния клуб “Сцена за Авторска Музика” О!Шипка, част от групата ,представи страничните си проекти -Korai Special Beat и Korai Banditos. В интервю за радио-предаването “Черната Котка” на радио NET, един от лидерите на Korai Orom- българина Емил Билярски, разговаря с водещият Боян Йорданов за участието в О!Шипка,настоящето и бъдещето за групата и музикалните тенденции в източна и западна Европа.

София, Радио Net, сряда 31.07.2002г. Емил Билярски гостува на "Черната котка"

:. Днес, в деня между двете изяви на музикантите от групата Корай Йором, разговаряме с Емил Билярски. Здрасти.

Е.Б.: Здравей.

:. Да подкараме нещата в хронологичен ред. Би ли представил историята на групата, като начало?

Е.Б.: Групата е започнала някъде в края на 80-те. Тогава това е било друга група и е свирила пънк и дарк и такива неща. Просто хората, основали групата, оттогава започват да свирят заедно. После, в началото на 90-те, имаше сериозен обрат в музиката,който продължава и до днес още. Свежи ветрове влезнаха. Аз тогава бях в друга група още, заедно със сегашния барабанист и предишния китарист на Korai Orom.Тогава ние започнахме да усещаме, както и много други хора също започнаха да усещат, че дарк уейва, рок музиката и тези неща почват да стават скучни; да се самозатварят вече в себе си и свежите ветрове бяха от една страна етнисческата музика, тогава - предимно африканска музика, от друга страна беше есид, както тогава го наричахме, или техно, има много други имена също, което беше истински ъндърграунд, а не дискотечна музика както сега. И всъщност тези 2 течения повлияха на хората,които направиха Korai Orom. От 92-3 година съставът започва да изглежда както сега, както изглежда днес горе-долу. Тогава излезе първата касета на групата. Тя оттогава постоянно се разраства - максималното число на хора е 14 човека в групата. Сега сме 12.

:. В това число влизат и хората, които правят визията, предполагам.

Е.Б.: Да. Част от групата са хората, които правят визията.Сега сме 8 музиканти, 3 правят визията и светлините и 1 звукоинжинер, който е абсолютно необходим при такова количество инструменти.

:. На вашия официален сайт пише, че по време на вашето първо задгранично турне в Германия през 93-та сте свирили в пънк клубове.Това, което направихте в "О`Шипка" е доста далече от пънка. Как би описал пътят, който е изминала групата?

Е.Б.: Точно в "О'Шипка"беше близко до пънка в смисъл не скандално.Просто хората бяха силно повлияни от качеството на българската ракия и от срещата с много приятели. Срещнахме се с един руски състав "Оле Лукойе", които са много добри приятели и с които постоянно се засичаме по най-невъзможни точки от планетата.Сега ще свирим заедно утре в Триград. А за пътя … Е то никога не е било всьшност пънк, по-скоро бих го нарекал някакъв вид шаманска музика или как... На времето музиката беше чиста енергия, и максимално импровизативна, и максимално основавашасе на ритми. Предполагам навремето, а и сега където още живее този вид култура, ако можем да го наречем култура, когато се събира племето около огьня и всички започват да танцуват, да бият барабани, изпадат в транс. Нещо такова беше отначалото.Доколкото знам официално пънк се нарича нещо друго.Някои парчета от тогава са се запазили и ги свирим и днес. Иначе сега вече музиката ни е много по-изчистена и явно си личи че не сме на 20 години вече, че повечето от хората са над 30. Слава Богу, мисля че не сме остаряли още тъй като постоянно свежи неща вкарваме в музиката.

:. Да поговорим малко за проявата ви в "О'Шипка". Вие до сега в България сте свирили по фестивали, а това клубно участие снощи…

Е.Б.: Ние свирим навсякъде. Но идеята беше такава - все едно ще свирим в България, то нека да има и нещо в София.А по-принцип сме свирили и в по-малки клубове от "О'Шипка".

:. Въпросът беше да разкажем на слушателите какво се случи там, защото не свири цялата група, свири една от неините части...

Е.Б.: Korai Special Beat,свири. На мен лично не ми хареса.Но след като музиката ни е инпровизационна трябва да приемем факта, и нас ни боли, че понякога има много яки концерти, понякога има слаби концерти.Поемаме отговорността за това. Плюсът от това е, че свирим научени парчета по един същ начин, което би било скучно най-вече за нас. Така понякога става много добре, понякога става малко странно.

:. " Да разкажеш малко за Korai Special Beat, коя част от групата е, как се е обособила…

Е.Б.: В нашата програма има парчета, които всеки път малко по-различно ги свирим, но са по принцип фиксирани, а имаме и импровизационни части, при които започват когато барабанистите (ние има един барабанист и 2 или 3 души, които свирят на перкусии) започват да държат някакъв ритъм, хората започват да скачат, а останалите музиканти импровизират нещо. Всъщност така се роди идеята за създаване на такъв лайфакт, бих го нарекал, което не е пълен концерт, а нещо по-импровизирано, което е само ритъм и се основава на ритъм секцията.Практическият смисъл се състои в това, че тази формация се състои от по-малко хора, към 6 човека, по-лесно се прекарва, на по-малки сцени може да се събере.Така стана Korai Special Beat. Диджеите от състава, които са известни като Korai Banditos, са просто диджей - свирят по различни клубове.И обикновено винаги след нашите концерти пускат музика от плочи, а останалите бият барабаните. На мен лично този вариант повече ми харесва, когато всичко е на живо.

:. Това значи трябва да се разбира така че отделните части на групата не издават отделни албуми, нямат отделни записи и могат да бъдат видяни единствено на живо?

Е.Б.: Ами диджеите тепускат чужда музика, тъй че затова не издават албуми.Korai Special Beats отдавна се канят да издадат албум с такива неща. Но в крайна сметка става така, че идеите които се разработват от Korai Special Beat по-късно влизат в албумите на Korai Orom.И като чуеш нашите плочи, почти всяка към каря има такова парче с 5 минутно соло на барабаните.

:. Стана дума за вашия последен албум "Sound and vision 2001", който излиза на българския пазар от фирма Wizard на 05.08.2002г.Вашите по-стари албуми могат ли да бъдат намерени по някакъв начин в България?

Е.Б.: Wizard разпространява и предишния ни албум от 2000 година. По-старите неща… откакто идваме в България, от 1998 година ние винаги оставяме в някои от магазините наши касети, дискове, но е трудно. Трябва да решим този въпрос. Ние имаме към 7-8-9 албума, всички издадени от нас. Освен това имаме 2 винилни плочи, издадени от един немски лейбъл, а сега и последния ни албум беше издаден на винил от един датски лейбъл.

:. Kакто стана ясно вие сте обикаляли много по Европа, по света. Съществува ли някаква разлика между публиката тук в източна Европа и на другите места по света? Усещате ли я като изпълнители?

Е.Б.: Според мен, пък и не само според мен, публиката в източна Европа е много по-отворена, може би някак си по-позитивна, макар че не бих искал да обобщавам. На всякъде зависи от конкретното място, където свирим.Но ето например през юни свирихме на две места в Италия - във Венеция и в Милано. Много културни места, които са виждали много музика и т.н.. И на едно от тези две места на нас за пръв път в многогодишната ни история ни се случи никой да не танцува. А нашата музика доста предразполага към танцуване. А от друга страна преди 2 седмици по време на нашия концерт в Македония, на Охридското езеро, накрая и бодигардовете започнаха да танцуват.Т.е има такъв момент - тук всичко е по-свежо, хората не са толкова отекчени от всичко.

:. Както разбрах, ти си водил в унгарско радио предаване за българска музика. Смяташ ли, че музикалният продукт, произвеждан в България, в източна Европа, е конкурентно способен и има какво да даде на публиката извън източна Европа?

Е.Б.: Аз бих разделил въпроса на две. Ако попитаме дали музикалния продукт, направен в източна Европа, е конкурентно способен на западноевропейския, трябва да кажа - не. Ако поставим въпроса имали какво да даде, то бих казал, че при всички случаи. Това са 2 отделни свята. Ако говорим за света на музиката като индустрия, като продукция, като качесто, то западната музика е по-развита и ако останем това пространство, тогава би трябвало много силно да се оплакваме, защо тук толкова много закъсняват нещата, защо тук закъсняват музиките, защо западните хитове идват толкова късно, а нашите въобше не отиват там. Ако говорим не за пари, не за индустрия и класазии, а за хора, за музика е много лесно да се покаже и докаже, че на хората там им е много по-необходима музиката, която се прави тук, отколкото обратното.Аз през деня работя в едно музикално издателство в Унгария, което се занимава с издаване на музика от този регион - етно, джаз и други специфични за нас музики и работата ми е да ги експортирам Като такъв постоянно обикалям доста по всякакви срещи на подобен род издателства и виждам, че собствените музики на западноевропейските страни са силно изтощени. И когато да кажем ние правим компилация с унгарска народна музика, както тук се правят компилации с българска народна музика, и когато Дания или Белгия прави подобна компилация на своя народна или уърлд мюзик, както се казва, там човек чува африкански, арабски и прочие музики, т.е. музиките на емигрантите, които са дошли да живеят там. А собствените им корени вече са изчерпани и просто не могат да покажат нищо интересно.И ако вземем съвремената рок музика или електронна музика и ги разгледаме чисто, като чиста рок музика или чиста електронна музика или каквато и да е там чиста музика ,те отдавна са се изчерпали и отдавна живеят от влияния от музики на по-изостанали икономически народи.Нали цялата съвременна музика започва от американската черна музика, после се забелязва все по-силно африканско влияние, сега е много популярен ейзън ъндърграунд - влиянието на индийска, пакистанска и прочие музики и започвам да усещам все по-силно, че започват да откриват музиката на източна еврота, което до сега някакси не са я забелязвали.

:. Освен разделението източна Европа - останалия свят , връзките между отделните държави в източна Европа през последните години са в много окаяно състояние.Как, според теб, се възприема тази българска музика, която ти си пускал в унгарското радио и българските групи, които с твоя помощ са имали участия в Унгария?

Е.Б.: Възприема се много позитивно, просто защото ако не беше така нямаше да искат да има такова предаване по радиото и организаторите нямаше да канят групите за участия.Първо се учудват, после казват, че е много добре.До сега с наша помощ в унгария са били "Band Of Mad Women", "Уикеда" няколко пъти, миналата събота свирихме с "Уикеда" на един фестивал в Словакия, а днес в Будапеща започва най-големият фестивал в централна и източна Европа и "Уикеда" ще свирят първия ден, а "Insmouth" малко по-натам, "Бейби фейс клан"свириха миналия месец на 2 места. Абсолютно всичко минава много нормално и много добре. Според мен музикално тези групи са по-интересни. Всъщност трябва да се признае, че по-голямата част от музиката, която се прави в източноевропейските страни е с поглед на запад.А когато се вгледаш в ситуацията в съсвдните ти страни усещаш, че не си сам, че ние тук живеем и това е нашето място. И това е много грешен подход, и не само грешен, но и ни принизява по някакъв начин и ни депресира - ние като хора, откъснати от някъде, да седим и да чакаме да ни приемат някъде.Ние не сме откъснати от никъде, а живеем на много интересно място, на нашето си място живеем и не трябва да ходим никъде. Тук си е нашето място и трябва да се научим как да живеем едни с други.

:. Доста дълги години в музикалната преса се коментираше въпросът трябва ли да се пее на български или може и на английски. Смяташ ли че ако пее на английски, групата има по-големи шансове да пробие на запад?

Е.Б.: Смятам, че има по-малък шанс да пробие. Това е проста математика и може да се изчисли много лесно. Когато групата пее на английски, то и цялата музика е ориентирана на запад, прави се както би трябвало да се прави там, а това значи, че това е вече вторичен продукт и никога не може да стане толкова добре, колкото си е там. Затова например българската народна музика е много по-полулярна на запад от българската рок музика. Отдруга страна изобщо не бих взел участие в впор на къв език трябва да се пее. Всеки пее на такъв език, на какъвто му идва отвътре. Например "Babyface Clan", които пеят на английски, опровергават точно това, което казах. Защото те не пеят на английски, за да стане нещо, а те имат такива текстове, така яко ругаят Европа и отношението, което имат към нас, при това обосновано ги ругаят, че аз бих се радвал да свирят на колкото се може повече западни фестивали, точно затова - да ги разберат. Те имат едно много хубаво послание. Но по принцип смятам, че там не им е интересна музика, каквато и сами си правят, а именно нашата -специфичната. Не казвам всеки да вкара по една българска народна певица в групата си, трябва да има нещо особено, нещо интересно.

:. И преди да завършим би ли разказал какви са плановете на групата за близкото бъдеще? Планирате ли издаването на нов албум?

Е.Б.: Нещата са много ускорени. Последният ни албум излеза през декември. След това през юни излезе един наш съвместен проект с Шандор Мещер, който е разработил нов музикален формат, който се нарича "дигитална импровизация". Този формат отговаря на нашите дългогодишни изисквания и мечти музиката веднъж записана, да не е статично фиксирана. Този формат позволява всеки път, когато си пуснеш диска на компютъра, парчето да звучи малко по-различно. Просто се записва малко повече материал, повече варианти на парчето, повече миксове, и чрез един случаен генератор се подбират различни комбинации. Шандор Мещер използва наша музика, за да представи тови формат. Това беше първия такъв диск. Ние работим върху втори ремикс албум, който би трябвало да излезе през есента. Различни диджеи от Унгария и не само от Унгария правят ремикси. Аз много бих се радвал, ако някои в България се заинтересува. Ако това стане - пишете ни. Адресът ни е много лесен - [email protected]. Ние можем да предоставим музика и всичко. Защото не е важно кой откъде е, а кой какво прави.Много бихме се радвали, ако българи също направят ремикси. Иначе това лято беше много изморително. Бяхме на европейско турне - на няколко места в Германия, после в Белгия, Холандия, Дания, Дания е едно много прекрасно място, Австрия. После свирихме по източноевропейските страни. Сега сме в България. След това се прибираме, защото в събота имаме концерт, след това ще участваме на фестивала в Будапеща в понеделник.
А за край искам да кажа, че аз съм българин и за мен е важно да поддържам връзка с България, затова пишете ми на адреса на групата [email protected], разгледайте нашия сайт на адрес www.korai.hu . Идвайте повече в Унгария, за да се срещаме повече, за да живеем по-добре. Защото абсолютно от нас си зависи как ще живеем.

(Със съкращения)

www.avtora.com благодари на радиопредаване "Черната Котка" за специално предоставеното интервю.
Сподели.