Този материал има за цел да даде на барабанистите (и тонрежисьорите с по-малко опит) основна представа, относно процеса на озвучаване на сета. Обяснени са базови техники, които може и да не ви направят саунд-гуру, но ще ви помогнат да се ориентирате по-добре в процеса.
Комплектът акустични барабани е може би най-трудният за озвучаване от всички инструменти в съвременната популярна музика. Това е логично, тъй като се използват отделни микрофони за всеки елемент или група от сета. Този материал има за цел да даде на барабанистите (и тонрежисьорите с по-малко опит) основна представа, относно процеса на озвучаване на сета. Обяснени са базови техники, които може и да не ви направят саунд-гуру, но ще ви помогнат да се ориентирате по-добре в процеса.
Миксер
Често пъти в клубове или на малки сцени се налага барабанистът сам да направи звука си. За целта е важно да се познават звуковите корекции на смесителния пулт, както и кои са най-подходящите честоти за различните елементи от комплекта барабани.
Като начало, всеки сигнал, който се подава към миксера трябва да бъде измерен като входно звуково ниво, преди той да бъде коригиран с еквалайзера, ако е необходимо. Всеки миксер има (поне базова) светлинна индикация, която отчита нивото на сигнала. Входното ниво на звуковия сигнал може да се измери като се натисне бутона PFL, който се намира точно над фейдъра на съответния канал. За да сме сигурни, че всичко е наред, светлинната индикация на пулта не трябва да свети в повече от 0dB, при най-високите нива на сигнала. Усилването и намаляването на входното ниво се извършва с потенциометъра Gain, който се намира най-отгоре на канала. Еквалайзерът трябва да бъде изключен или потенциометрите му да показват нула, тъй като всяко усилване, или намаляване на определена честота влияе на изходното ниво.
Следващата стъпка е да направим честотни корекции, ако е необходимо. На смесителния пулт е означено за какво служи всеки потенциометър или бутон. След като си изясним принципа на работа на еквалайзера, ще можем да работим с всякакъв миксер.
Най-правилният подходи при еквализацията е първоначално да прослушаме сигнала линейно, без никакви честотни корекции. Ако звукът е достатъчно добър и отговаря на критериите ни, тогава честотната корекция е излишна. Ако не сме доволни от резултата обаче, следващите няколко съвета ще ни помогнат да подобрим звука си.
Потенциометрите на еквалайзера са два вида. Едните са за усилване и намаляване на определена честота (Gain), и такива, които избират коя честота да бъде усилена или намалена. При миксерите от по-висок клас имаме и потенциометър, наречен Q (Q-Factor). С него се контролира широчината на усилваната честотна лента. С други думи, ако сме избрали да усилим честота от 200Hz, например, с потенциометъра Q, можем да определим колко от честотите около 200Hz ще усилим или намалим. Повечето от по-малките миксери предлагат коригиране само на фиксирани честоти и обикновено еквалайзерът им включва потенциометри за усилване, или намаляване на ниските, средните и високите честоти. Еквалайзер, който притежава контроли за Gain, честота и Q-фактор, се нарича параметричен. Еквалайзер, който има контроли за Gain и честота, се нарича полу-параметричен, но в практиката, повечето хора го наричат параметричен. Това не е задължително неправилно - просто е начин на жаргонно изразяване.
Честотни корекции
Честотните корекции, които правим, трябва да бъдат съобразени с помещението, в което се намираме и с инструмента, на който свирим. Тази особеност на озвучаването не позволява да се даде точна формула за добър звук. Все пак, като отправна точка, можем да имаме предвид някои основни корекции. Следващите еквализации не важат при всички ситуации. Добре е да търсим точните честоти, спрямо това, което е най-близко до възприятията ни.
При бас-барабана можем да започнем с подтискане на “кашонестия” звук. Той е най-изявен между 300 и 550Hz. Трябва да намерим вярната честота и да я намалим, или изрежем напълно. Ако ниските честоти не са достатъчни, можем да ги повдигнем. Дори миксерът, с който работим, да няма параметричен EQ, с потенциометъра за високи честоти можем да добавим “плясък” към звука на касата.
Що се отнася до соло-барабана, можем да опитаме да намалим честотите около 800Hz и да подадем малко високи честоти, като оставим потенциометъра за ниски честоти на нула. Ако това не е звукът, който търсим, можем да усилим високосредните честоти, между 3,5 и 6kHz.
При томовете, еквализирането е строго индивидуално заради размерите им, кожите, качеството на инструмента, и музиката, която свирим. Можем да оставим ниските честоти линейно, и да опитаме да подтиснем нискосредните честоти, между 450 и 900Hz - в зависимост от големината и дълбочината на томовете. Добре е да намерим и подсилим точния “пик” на рак и флор-томовете. В общия звук на групата това ще ни осигури добър баланс и, заради импулсния характер на барабаните, няма да попречи на останалите инструменти.
За чинелите общото правило е да се подтиснат ниските и усилят високите честоти. Може да се намалят средите, но при огромното разнообразие на видовете и марки чинели, подходът трябва да е строго индивидуален.
Всичко казано дотук (надявам се) е важно и полезно. По-важно е обаче, да следваме интуицията си и да се доверим на преценката и вкуса си, подплатени с познания, и опит.
(край)
