Студията на Михаил Ростовцев „Залезът на Античната цивилизация“ е пред вас. Тя е посветена на причините за залеза на гръко-римската цивилизация.
Защо е актуална? Днес западноевропейската цивилизация – цивилизацията наследник на Древен Рим – също е навлязла в своя залез; упадъкът ѝ е видим. Прочитането на тази книга ще насочи вниманието ви към много аналогии с днешния ден. Има, разбира се, и някои разлики; ще посоча три, които смятам за съществени.
1. Римската империя е била ограничена – имала е граници. Западноевропейската цивилизация е глобална.
2. В древността човекът е бил необходим. Днес голяма част от хората са излишни.
3. Западноевропейската цивилизация е наследник на гръко-римската, на Античната цивилизация. Тя е стъпила на християнската религия. Днес доминиращата религия може да се изрази в препоръката: „Живей всеки ден като за последно!“
Ще има ли наследник на западноевропейската цивилизация?
Каква ще е съдбата на земляните?
Има ли креативна посока?
Помислете!
Иван Ценов
128 с., мека корица, 14 лв.
***
Залезът на Античната цивилизация
Няма епоха в историята на човечеството, която би била по-интересна за изследователя на историческата еволюция и на т.нар. прогрес в историята на човечеството, отколкото епохата на Римската империя. Бедна откъм крупни факти, почти не създала личности от световно значение, с изключение на най-ранния ѝ период, тя въпреки това отдавна привлича вниманието на най-видните историци и мислители. Всички еднакво биват поразявани от контраста. Епоха на древността, необикновено богата с творчество, създала велики ценности една подир друга, като че ли непознаваща ни прекъсване, ни спиране в своето творчество, преживяла в първия век на съществуването на Римската световна империя висок творчески подем, не по-малък от подема на Гърция през V–IV в.пр.Хр и от тоя на следалександровата епоха през III–II в.пр.Хр., тя съвършено, като че ли неочаквано, отначало престава да твори, замира, замръзва и после от III в. започва бавно да се спуска надолу, връщайки се привидно във всички области на живота към все по-примитивни и по-примитивни условия, които, както изглеждало, окончателно и завинаги били изпратени в архивите на историята.
Не е чудно, че това явление, ясно още за съвременниците му, е предизвиквало все по-голям и по-голям интерес. Един след друг най-видните умове са се опитвали да го опишат и обяснят. От Гибън до Фереро са били предлагани безкрайно количество решения на проблема. Ни едно от тия решения не е могло да се задържи. Не искам да ги изброявам – те са повече или по-малко известни на всички. Но ще изтъкна това, че в повечето от тях се крие основна грешка. Изследователят описва един от симптомите на развиващия се упадък, един от процесите, свидетелстващи за израждането на творческата сила в тая или оная област и обявява тоя симптом за причина – главна причина на залеза на античната цивилизация. Това е едната група. Друга като че ли отива по-дълбоко, но и тя също се спира на повърхността. Така Зеек е развил теорията си за „Ausrottung der Bestеn“, т.е. постепенното и систематично унищожение – в социалните и политически конвулсии на стария свят – на най-добрите и най-творчески сили, забравяйки, че тая диагноза е правилна само за Гърция и Италия и никак не обяснява защо творческите сили не са дошли от тия западни провинции на империята, които след няколко века построиха великата европейска култура, или от Изток, който още в по-близко бъдеще преживял разкошен ренесанс. Трети говорят за контаминация на творческите раси с елементи от по-ниски раси чрез робството. Източната и варварската западна кръв заменили творческата гръцко-латинска раса с друга – смесена, неспособна за култура. Но и те забравят, че същите тия източни раси в апогея си са създали най-велики култури, без които културата на гръко-римския свят би била немислима. Пита се: защо кръвта на тия раси непременно трябвало да убие творческия фермент на гръко-латинската раса, а не да го съживи?
Още по-малко задоволително е да се изтъква поглъщането на културната раса на гръко-италийците от западните варвари – варваризацията на Римската империя. Такова поглъщане на по-културни елементи и раси от по-малко културни неведнъж се наблюдава в историята на древността. Върху шумерите в Месопотамия се наслоили семитите, след тях се явили и завладели Месопотамия каситите и най-после господстващи племена станали полудивите асирийци от горното течение на Ефрат и халдеите от Арабийската пустиня – но въпреки това всеки път след краткотрайното намаляване на културното равнище настъпва нов висок подем на културното творчество. Още по-ярък пример ни представя историята на гръцкия свят. Великата егейска култура преживяла своя цикъл от скромни начала до бляскав подем на творчеството във второто хилядолетие пр.Хр. и до пропадането в края му. При това пропадане дошли варвари (подобни на германците и славяните в епохата на Римската империя, т.е. народи с по-примитивна култура), а гърците в течение на два века изковали основите на самата тая култура, която по-късно завоювала света. Същото mutatis mutandis се случило и в Италия. Защо в Римската империя тоя процес на наслоение докарал необикновено дълъг и болезнен процес на разложение, а не нов подем на културата в най-близко бъдеще? И нека не се говори за политическия строй на Римската империя. При същия монархически строй Изтокът преживял един ренесанс след друг, всеки следващ по-великолепен от другия. Защо тоя строй трябвало да убие културата в Римската империя? Не е ли по-право да се каже, че тоя строй бил израз на развиващия се културен процес, а не негова причина?
Античният свят преживял много културни приливи и отливи, които приемали различна форма според местата и епохите. Подемът и израждането са свойствени не само за епохата на съществуването на световната Римска държава. Причините за римския подем и израждане принадлежат към тия тайни на историческия процес, чиято завеса не е могъл да повдигне досега нито един исторически изследовател. Всичко, което можем да направим, е – в най-добрия случай – да опишем процеса на развитието както като напредващо, тъй и като обратно движение; да свържем редицата успоредни явления и да изясним историческата връзка и най-близките причини на всяко от тях. За тая цел историята на Римската империя ни дава изобилно, изключително изобилно градиво. Не е така със същите явления на Изток, дето стоим пред голия факт – намаляването на творческите културни сили. В гръцко-римската област можем да го проследим стъпка по стъпка почти във всички области на живота. При това не бива да се забравя, че не може да се говори за пълно прекъсване на творчеството и за смърт на творческия дух и сили нито за една епоха на културен отлив и още по-малко за епохата на Римската империя. Такава диагноза би била в основата си неправилна. Творческите сили продължават да действат, но не в тия области, които създават културния живот – както го разбираме ние. Те се отдръпват от областта на държавата, науката, техниката, подобрението на условията на материалното съществуване – но няма нито една епоха, в която творческия дух да изсъхне в областта на религията и изкуството. Характерно е, че епохите на най-големия подем в областта на религиозното творчество почти никога не съвпадат с епохите на най-плодотворна работа в останалите области на културата. По-скоро може да се каже, че религиозното творчество или предхожда, или върви след най-високия подем на творчеството в другите области. Изкуството живее свой – като че ли автономен – живот и няма такава епоха, в която крупните творци да не отразяват в изкуството си духа и стремежите на времето. Формите на това отражение се променят, но живата душа в изкуството никога не умира.
От това гледище аз си позволявам да предложа на вниманието на читателя кратък очерк на това как е вървял процесът на отлива в епохата на ранната Римска империя и в първите десетилетия на късната Римска империя, с особено внимание към първите три века на новата ера, когато преломът бавно назрявал.
Книгата „Залезът на античната цивилизация“, от Михаил Ростовцев, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
