Тибетска книга на мъртвите е една от най-значимите книги на тибетския будизъм. Тя съдържа текст с напътствия към човека, напускащ този свят, които го подготвят за преживяванията по време на бардо – състоянието между живота и смъртта. Според будистите в момента на смъртта се освобождава огромно количество енергия и тогава имаме шанса да излезем от цикъла на безкрайните прераждания и да постигнем пълно освобождение. Смъртта е последната брънка от безкрайната поредица завършеци, които преживяваме в този живот. А след всеки край идва ново начало.
Тибетска книга на мъртвите за начинаещи е сбито и изчерпателно въведение към класическата творба. Тя разяснява трудните за съвременния човек понятия, заложени в Тибетска книга на мъртвите, и ни показва как да живеем с повече радост и да подхождаме към смъртта с повече лекота.
Авторите лама Лхананг Ринпоче и Морди Ливайн разглеждат кармата, преходността, бардо (или „междинните състояния“) и какво се случва след смъртта, като споделят достъпни практики и прозрения за култивиране на мъдрост и състрадание.
128 с., мека корица, 15 лв.
Откъс
Практикувайте развиване на мъдрост: медитация с наблюдение
Ако искаш да направиш ябълков пай от нищо, първо трябва да изобретиш Вселената.
Карл Сейгън, космолог
С помощта на аналитичната медитация можем да развием мъдрост, която ще ни помогне да проумеем „празнотата на всички явления“ и реалността на собствения ни Аз.
Фразата „празнотата на всички явления“ означава, че реалността ни постоянно се променя. Нищо не е вечно и неизменно.
Когато разберем, че всичко е в процес на постоянна промяна, ще ни бъде по-лесно да престанем да се вкопчваме в нещата, които смятаме за сигурни и постоянни – хора, места и преживявания.
Защото именно вкопчването е причината за нашето страдание.
Ние обичайно смятаме и собствения си Аз за нещо трайно и неизменно. Но този начин на мислене ни пречи да бъдем гъвкави и да гледаме на другите и на себе си непредубедено и без осъждане.
Представата ни за това кои сме, или нашата самоидентичност, е доста фиксирана. Тя се развива и затвърждава от историите, които сами разказваме за себе си или за това, което смятаме, че сме. И когато се случи нещо, което застрашава да разруши тази представа, ние се дразним и ядосваме или се плашим.
Но щом свикнем с идеята, че и самите ние сме в процес на постоянна промяна и нашият Аз не е константа, ставаме по-гъвкави в очакванията и представите си за другите, за самите нас и за различните ситуации. Започваме да проявяваме повече разбиране към хората и това, което се случва около нас.
ОСЪЗНАВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА И ВРЪЗКАТА
Седнете спокойно със затворени или полуотворени очи и в продължение на няколко минути наблюдавайте как вдишвате и издишвате.
Дишайте естествено, без да се напрягате.
Просто наблюдавайте как дъхът съвсем естествено преминава през ноздрите ви.
Ако усетите, че се разсейвате от някакви мисли или звуци, няма проблем – просто отново се фокусирайте върху дишането си.
Визуализирайте в ума си една маса.
Наименованието на това, което си представяте, е „маса“.
Тази маса е направена от няколко части – плот, крака, лепило, пирони и лак.
Краката и плотът са направени от дървен материал, отсечен от дърво. Преди да бъде отсечено, дървото е пораснало благодарение на различни променливи като слънчева светлина, семе, дъжд, почва, вятър и др.
Преди да порасне, дървото е било семе от друго дърво, което на свой ред е пораснало от семе на друго дърво.
А какво да кажем за пироните или лака? Те всъщност са резултат от труда на хора и компании, боравещи с различни инструменти и компоненти.
А хората, създаващи различните компоненти, са деца на своите родители, които на свой ред са деца на хора, живели преди тях.
Сега вече виждаме, че всичко около нас – всички явления – е резултат от нещо, което го предшества, а то е резултат на друго нещо и така е от незапомнени времена.
Следващия път си представете друго нещо, място или човек и приложете към него същата логика. По същия начин можете да анализирате произхода на всяко нещо около вас.
Когато се разхождате из дома или работата си, забележете как всяко нещо е лишено от изначално съществуване. Всяко нещо си има име, но то обозначава само неговото временно съществуване.
Дзен учителят Норман Фишър казва:
В крайна сметка всичко е просто обозначение – нещата ги има като име и идея, но иначе не съществуват по начина, по който ние си представяме.
В този ред на мисли ние откриваме единствено връзка, но не и неща, които са свързани… Самото съвършенство на връзката – без дупки или възли, безбрежна свързаност във всички посоки – прави всичко празно. Може да се каже, че всичко е празно и свързано или празно, защото е свързано. Празнотата е връзка.
Книгата „Тибетска книга на мъртвите за начинаещи“, от Лама Лхананг Ринпоче и Морди Ливайн, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
