Натали Коул: от джаза, с любов
31/07/10 10:29
Тя излиза, започва Fever, а аз не мога да повярвам, че е възможно международна джаз звезда с огромна популярност и няколко "Грами" да пее така леко и почти небрежно... |
Слухът, че Натали Коул идва у нас, се носи от няколко години и съм сигурна, че от първия момент на сцената, в нея са вперени десетки погледи с големи очаквания.
Тя обаче стъпва с малки крачки през песента, със затворени очи и лека усмивка. Продължава със Summer Sun и Better Than Everything, която обикновено пее с Диана Крол и танцува в жълтата си рокля.
Отдалеч изглежда като момиче – така се и смее. Все едно е замразена някъде назад във времето – когато тези песни са измисляни и хората, които са ги пяли, са били живи.
Бавно набира темпо с песни като Come Rain or Come Shine и Nice ’n’ Easy на Синатра. Гласът й – мек аристократичен сопран върви през класиките на джаза, повечето от които – включени в последния й албум Still Unforgettable.
Връща ни в епохата на плахи и пламенни обяснения в любов и черно бели целувки.
Концертът продължава със суинг вариант на (Get Your Kicks On) Route 66 и Love Was Made for Me and You. Следва интерпретация на What A Difference A Day Made, която започва само с нежния вокал на Натали, в акомпанимент с контрабас. В тишината между техния дует нито един телефон не звъни, омагьосаната публика слуша и от време на време аплодира.
Романтичното настроение става танцувално със Somewhere In The Hills – самба пътуване към класиките на Жобим и Серджо Мендес. Разбира се, не са пропуснати и The Very Thought of You и Smile.
Залата избухва на When I Fall in Love, когато гласът на Натали е допълнен от този на легендарния Nat King Cole. Баща и дъщеря изпяват заедно и последния издаден дуетен сингъл на певицата Walkin' My Baby Back Home, както и песента, донесла й "Грами" Unforgettable.
След нея настроението осезаемо се покачва – през More Than You'll Ever Know и соул интерпретацията на Mr. Melody до мегахита и дебютен сингъл на Натали от 1975 - This Will Be, по време на който цялата публика пляска в ритъм и крещи с цяло гърло, докато самата Натали и беквокалистките й пеят със силата и страстта на цял хор.
След това Натали си тръгва, а Зала 1 на НДК е на крака в очакване бурните аплодисменти да я върнат за още няколко последни мигове с нея на сцената.
Получаваме ги – с госпъл варианта на If I Ever Lose My Faith In You на Стинг.
Изпращаме я след последната песен с бурни овации и около мен прехвърчат суперлативи и вълнение.
И си мисля: едва ли има много певици, които могат така успешно да пътуват във времето...
Автор: Елена Пенева, peneva@avtora.com
|