На кино: "Генезис"
30/07/10 16:28
Реалността, фикцията и сънищата през погледа на Леонардо ди Каприо и Кристофър Нолан - дали "Генезис" е просто сън?! |
Идеята, че животът е сън или че сънищата са друго измерение - отражение на истинския свят - съществува от древните философии и религии през Платон до модерната психоанализа, съвременните опити за управление на сънищата (Кастанеда) и теорията за Холографската вселена.
Естествено, темата идеално пасва на Великата илюзия. И киното я претворява отново и отново с култови заглавия като "Матрицата", "Ванила скай", "Необратимо", "Специален доклад", "Мълхоланд драйв", "Боен клуб", "Машинистът" и много, ама наистина много други.
Затова не е чудно, че Кристофър Нолан работи върху сценария на "Генезис" близо 10 години, след което сам го режисира, превръщайки го в неподправено личен филм. Простата сметка показва, че е започнал веднага след брилянтния Memento (2000). В него главният персонаж страда от липса на краткосрочна памет и се лута в лабиринт от спомени и бележки, търсейки убиеца на съпругата си, докато историята се развива отпред назад.
Сложната философия, психическата нестабилност на основния герой, оплетеният нелинеен сюжет и илюзорната реалност са част и от последния филм на Нолан, само че със съществено допълнение: потенциал за тотален блокбъстър.
В летния сезон на серийни еднодневки, достатъчна гаранция за успеха на интелектуален екперимент като "Генезис" са огромният бюджет, грандиозният успех на "Черният рицар“ и кастът начело с Леонардо Ди Каприо и още шестима номинирани за Оскар актьори.
Въпреки това обаче, с крайния резултат Нолан за пореден път показва, че като един от най-талантливите режисьори на времето си, може с лекота да имплантира претенции за шедьовър на всичко, до което се докосне. И да превръща познати идеи в златен лабиринт от мистика, философия, забавление и напрежение.
"Генезис" разказва за Коб (Ди Каприо) - ръководител на група за корпоративен шпионаж, осъществяван с кражба на информация чрез навлизане в споделени сънища с обекта на атаката.
След неуспешна мисия, преследван от възложителя и разкъсван от невъзможното желание да се завърне при семейството и нормалния си живот, Коб приема една последна фантастична задача: не да открадне, а да генерира идея в човешко съзнание.
За целта събира екип от архитект, химик, фалшификатор и пазач. Всички те прескачат от реалността в споделено сънуване на три нива - свят със свои правила, управляван от собствени закони за сметка на физическите.
За да ги разбираш, е нужно да се потопиш изцяло в сложната структура на сюжета, който постоянно те държи в напрежение, кара те да мислиш, всмуква те в пътуването, предизвиквайки бурен поток от асоциации и въпроси. Така филмът става лично изживяване за зрителя, въпреки всичките си недостатъци и очакван край.
И като стана дума за недостатъци - основният е, че в името на по-широката публика всеки пореден объркващ обрат в сценария е внимателно обясняван от персонажите (и след това - многократно напомнян), което меко казано става досадно по средата.
Ако обаче се абстрахираш от това, пред теб ще се развие ужасно увлекателна история. Допълва я смазваща визия - съчетание между архитектурни фетиши, откачени пространства, напомнящи Ешер и Дали и идеална колаборация между специални ефекти и иновативна работа с пространствено движение на камерите.
Последното е само една от множеството прилики, заради които "Генезис" е сравняван с "Матрицата". И макар че е осезаемо по-простоват, вероятно именно филмът на Нолан е първият, сравним с шедовъра на братя Уашовски.
Жанрова смесица от равни части Sci-fi, трилър, екшън и драма, той не прощава и намигванията към предишни филми на екипа, като реплики на сцени от първия Батман на Нолан и препратки към музиката към "Едит Пиаф: Животът в розово" с Марион Котийар.
Вероятно е излишно да споменавам безупречната игра на всички актьори, които макар да не показват абсолютно нищо ново, са съвършени във всяка секунда екранно присъствие.
Във време на куп сикуели и римейки, в средата на лятото излиза оригинален и спиращ дъха филм, който 100% заслужава да бъде гледан на кино. Повече от веднъж.
Просто се отдайте на съня...
Автор: Елена Пенева, peneva@avtora.com
|