Погълнати от непрестанния поток от безсмислена информация, ние сякаш все още не проумяваме изцяло дълбоките процеси, протичащи встрани от рамката на малкия екран. Отказваме да приемем напредващия демонтаж на политическата система, налагането на все по-строга цензура и разпадането на познатия ни свят, независимо че се случва пред очите ни. Не приемаме, че науката, политиката, правото и образованието са изместени от повсеместна медийна истерия и че колкото по-упорито заявява тя своята значимост, толкова по-очевиден става нейният провал в задачата да предотврати наближаващата катастрофа. Тази истерия разпространява духа на упадък в модерните общества. Те вече не са способни да произведат културна ориентация и предложения за смисъл, а само репресивни мерки и празни обещания, подмамващи хората в един противоестествен култ към залеза на света. Кои са жреците на този култ, защо изискват толкова много от своите последователи и на какво още са способни в бъдеще? Това са въпросите, на които авторът отговаря в тази книга. С присъщия си оптимизъм Кайзер убеждава читателя, че е твърде рано да вдигнем бялото знаме и показва пътя за излизане от състоянието в което сме, за да преминем към една култура на жизненост и свобода. Дали ще успеем зависи изцяло от нас, защото, щом разпознаем оковите си, ще можем да се освободим от тях и да създадем нещо ново – по-добро от всякога.
320 с., мека корица, 22.90 лв.
Ваксинация на ума
Някой трябва да е наклеветил Гунар К., защото, без да е направил нищо нередно, една сутрин го арестуваха. Но той бързо разбра, че не е единственият. Безброй други бяха затворени и лишени от свобода, а времето на тяхното робство изглеждаше безкрайно. Кои са арестуващите, какви са обвиненията им и какви са мотивите им, постепенно се разбира от тези, които пожелаха да знаят. Но имаше едно нещо, което К. не можеше да разбере: защо никой не се разбунтува? Защо хората се примиряват с всичко това? Нещо повече: защо толкова много хора са направо влюбени в новите си красиви окови? Удивителното е, че веригите, в които хората са оковани, са внушени, те са мисловни вериги. Но именно този факт им дава непреодолима сила.
И все пак именно в това се крие възможността за освобождение. За да разберем защо не се възползваме от тази възможност, трябва да се запитаме защо не желаем да отмахнем мисловните си вериги... дори след като е станало толкова плашещо видно, че нашето задържане никога не е било основателно, а последиците от него са убийствени. Какво ни държи в този странен плен? Защо толкова много хора участват в процеса? Защо никой не излиза? Тази книга разглежда тези и други въпроси. Тя не е научноизследователски трактат, който се стреми да обясни епидемиологични въпроси. Не става дума за медицински открития, които да „развенчаят“ официалния наратив. Не е и книга за политическите основания за кризата. В най-краен случай тя се занимава само периферно с неуспехите на политиката, медиите или науката. Това е книга за „коронакризата“ най-много поради факта, че използва темата като повод за размисъл по въпроса за личната отговорност на човека в условията на кризисно време, белязано от самоналожено медийно уеднаквяване и неспирна фармацевтично-политическа пропаганда. Това не е и книга за конспирациите, тайните машинации на властовия елит и вдъхновителите на това, което беше наречено „пландемия“. Търсенето на отговор на въпроса защо толкова много хора се присъединяват към поведение, което има толкова очевидни катастрофални последици, не се нуждае от теория за съзнателното манипулиране от страна на агенти на влияние, въпреки че такива със сигурност съществуват. Анализът на книгата се отнася до елементите и произхода на технократското управление, което благодарение на логиката на фактическите закони, на окупацията на битието от страна на науката, на механизацията на ежедневието ни, на обективизирането на човека, на необходимостта от оправдаване на демократичните процеси и на много други фактори би могло да възникне и да се задълбочи именно зад гърба на участващите.
Това, което читателят едва ли ще открие в тази книга, е опит да бъде убеден в маниакалността на безумието. Всеки, който през 2022 г. все още приема, че всичко през изминалите години е било повече или по-малко почтено, че всичко е било по някакъв начин добронамерено или че поне ще приключи безпроблемно от страна на политиците, които просто се оказаха свръхнатоварени, няма да бъде убеден от нито една книга на света, колкото и добре проучена и реторически неотразимо написана да е тя. На когото не му е било противно да види тоталитарната, презираща хората и всяваща разделение реторика на политиците и медийния елит, многобройните самоотричащи се твърдения в политиката, академичните среди и медиите, които изнасят наратива като новите дрехи на царя, подреждането на конвенционалните медии с техните ясно очертани двойни стандарти, стесняването на пространството за дебат, едностранчивостта, едноизмерността и, да, откровената глупост на „аргументацията“ в публичния дискурс, изискването за отлъчване, пропускането и заглушаването на критиката, преоценката на ценностите („здрав“ става „потенциално болен“, политиците стават алтруистични народни герои, фармацевтичната индустрия прераства в Армия на спасението, пропагандата става „проверка на фактите“ и т.н.); на когото не му е направило впечатление преди всичко действието на хората, абсурдното носене на маски дори когато са сами в гората или в колата, възторгът им от надзора и контрола над личния живот, както и от полицейското насилие, възраждането на агресията и доносите срещу изродените „отрицатели на пандемията“, опасната им готовност да рискуват да се всее разделение в обществото, защото „науката“ сякаш им дава легитимност да излагат на риск благосъстоянието на децата, за да изживеят собственото си величие, или да инструментализират старите хора за своята солидарна шумотевица, или абсурдната им нелепост да се подмамят на геннобазирана инжекция с братвурст, посещение на публичен дом и вана с топки... всеки, който не намира всичко това за крайно съмнително и достойно за осъждане, вероятно ще намери себе си по-скоро като обект на анализ в тази книга.
Може би „Култът“ дори не е философска книга. Много може да се разсъждава върху самопричиненото безсилие на философията по време на криза. Не се ли е проваляла и тази дисциплина в час на нужда? Ако совата на Минерва е осъден да излети едва след зазоряване, за много неща вече е твърде късно. Въпреки това един такъв систематичен философски труд, който съчетава работата върху идеята с волята за голяма теория, ще бъде работа на идната епоха – дори ако перспективата да намери своята будна публика намалява с всяка година, в която продължава публичното разстройство на ума. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е осмеляване по отношение на три аспекта. Тя се престрашава да се движи по люлеещия се мост между оплакването от развилото се разделение в обществото и неспособността на двете страни да се изслушват без предубеждения и да водят конструктивен разговор, от една страна, и твърдението, че масата хора са заслепени и неспособни да мислят, от друга. Книгата не се стреми към разделение, но отчита, че възклицанието „Това е култ!“ е в състояние да задълбочи това разделение.
На второ място тя се осмелява да се откаже от публиката на целокупното общество. Несъмнено „всички сме вътре“, всички сме в една лодка. И все пак някои седят на палубата и се наслаждават на гледката, докато усилено се стремят да затворят очите си за реалността: реалността, че нашата лодка е галера, направлявана срещу скалите от робовладелци, заслепени от алчността си за печалба. А други просто седят в подпалубното пространство, приковани с вериги към веслата, и си разказват истории за това какво се е объркало. За да могат каторжниците на галерата да осъзнаят естеството на своя плен, е необходимо за момента да говорят само помежду си. Да не говорим за изработването на дръзки планове за бягство. На трето място, доколкото тази книга е история, разказана от роби под палубата, тя се осмелява да зададе един от основните въпроси на религията и метафизиката: откъде идва злото в света? В днешно време това наистина изглежда като авантюра, защото се прави опит да се намери отговор на този въпрос не само в индивидуално психологическото, но и в същността на съвременния свят като цяло, почти може да се каже: в мирогледа на западната цивилизация. Проследяването на произхода на саморазрушителната му програма би трябвало да осветли защо злото не е загубило силата си дори в нашата просвещенска епоха.
В тази си нелепа нескромност „Култът“ е размишление върху три основни въпроса:
- Къде точно се намираме?
- Как попаднахме тук?
- Как да се измъкнем?
Те довеждат до четвърти въпрос: какво представлява съвременният човек?
Нещо повече от обиталище на мрачни вируси? Един homo contaminans, изложен на постоянната хватка на властите, съвременната медицина и медийните апостоли на морала? Или той е същество, което не е погълнато от обективиращия поглед на политизираната наука, а е носител на загадъчно човешко достойнство, надарено с жизненоважните потребности от самоопределение, социалност и жизненост? Оборудвана с тези и други въпроси като инструменти за разкопки, книгата се впуска в археологическа експедиция, за да разкрие съставните пластове, върху които култът е изградил своя дворец, от който управлява човешките сърца и обуславя тяхното поведение.
Не е необходимо да излизаш от къщи – пише Франц Кафка преди повече от сто години. – Остани на масата си и се вслушай. Дори не се вслушвай, а само чакай. Дори не чакай, а бъди напълно тих и самотен. Светът ще ти се самопредложи за разобличаване, той не може по друг начин, очарован ще се извива пред теб.
С оглед на ужасяващите последици, които възникнаха в кризата, можем, без да излизаме от дома си, да успеем да разобличим света в търсенето на духовната ситуация на времето само като се запитаме: защо толкова много хора изведнъж станаха толкова покорни? Защо добрите хора вършат зло? Как така хората могат да станат съучастници? Къде се изгуби здравият разум?
По време на Великото затваряне 2020–2021 осъзнах, че ще намерим отговори на всички въпроси за предпоставките за възникване на човешката разрушителност само ако разпознаем: това е култ! Защото в света върлува вирус – вирус на духа. Той преобразява хората, които заразява, в последователи на противоестествен култ към залеза на света, който е сляп за собствените си постъпки.
Как се осъществява този култ? Кой е неговият бог, кои са неговите жреци? Защо изисква толкова много от своите последователи? И на какво още е способен в бъдеще? Вирусът е нечестивият дух на този култ, с помощта на който той успява да се внедри незабелязано в съзнанието на хората и да поеме контрола над тях. Само ако разберем как действа и се въоръжим с философски средства срещу вируса на злото, можем да запазим живота в общността на свободните и самоопределящи се хора, за което си струва да се живее.
Книгата „Култът“, от Гунар Кайзер, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
