В днешно време можем да разграничим два ясно открояващи се типа хора: едните често са подигравани, другите често са подценявани. Едно обаче е сигурно: историята на света не е толкова далеч от заговорите, колкото би ни се искало – като се започне от сделки между Велики сили, мине се през появата на съмнителни технологии и се стигне до съвременните планове за бъдещето на човечеството. Тези години станахме свидетели как подобия на хора се опитват да наложат уродливата си визия за бъдещето. Стремежът им е планетата да се превърне в образцов дом на антиутопията, при спазване на най-високите стандарти на научната фантастика. Сякаш са преобърнали последния вопъл на Гьоте и копнеят за: „Мрак, повече мрак.“ Съпротивителните сили на човечеството изглеждат отслабени. Сетивността към злото е достигнала критичния минимум.
Но нека погледнем откъм светлата страна – всеки облак има сребърна подплата. Повод за оптимизъм ни дават думите на Ейбрахам Линкълн, според когото „не можеш да лъжеш целия народ през цялото време“. Голямото проглеждане предстои. То ще бъде резултат от усилията на мислещите хора с ясни ценностни ориентири. Настоящата книга е опит за дисекция на някои заблуди на нашето съвремие. Цели да стимулира здравословен скептицизъм към лукавите слова за „здравословен“ и „природосъобразен“ живот. Изглежда и ние, също като Данте, трябва да преминем през ада, за да стигнем до рая. Преминаването няма да е лесно, но когато сме подготвени и осведомени, можем да го превърнем в едно голямо приключение.
И да не забравяме: буквалният смисъл на думата „конспиратор“ е човек, който спира коне.
192 с., мека корица, 19.90 лв.
Откъс
Всички ние имаме удоволствието да живеем в една модерна и прогресивна епоха, наречена „информационна“. Макар и да изглежда благозвучно, това определение съдържа голяма доза ирония. Ползите от достъпа до световния океан от информация са безспорни, но за жалост, антитезата – дезинформацията, пленява все повече и повече съзнанието на човечеството. При това тя не е стройна и единна, а лукаво разнопосочна и в космически мащаби.
В какво се изразява тази разнопосочност? Условно този феномен може да се нарече измамна дихотомия – от една страна, имаме официозната (наричана още „достоверна“, „проверена“, „експертна“) информация, която се налага като единствената правилна гледна точка. Тя е лесно разпознаваема поради нейната предсказуемост, едностранчивост и клишираност. За мислещите хора тя е достатъчно добре разконспирирана и едва ли са нужни повече удари върху нейната натрошена за скрап броня.
Разбира се, това тласка по-критичните умове да се обръщат към по-задълбочени антисистемни анализатори. Автентичните такива обаче остават на заден план, изместени от техни коварни двойници. Макар и позициите им да изглеждат бунтарски, те до голяма степен са в полза на естаблишмънта. Какъв е подходът им? Те предвождат последователите си по един camino към истината, като разпространяват пълната противоположност на официалната дезинформация. Част от тях подкрепят тезите си, като обикновено намесват окултизъм, езотерика, свръхестествени сили. Затова и често им се поставя етикетът „конспиролози“.
Но дали отрицание на отрицанието прави истината (както в диалектиката)? Не е съвсем ясно по какви подбуди осъществяват тази своеобразна просветителска дейност. Дали от автентична вяра, че извършват значимо за човечеството дело? Или пък от спекулиране с недоверието на хората към официалната пропаганда и трупане на популярност и печалби на техен гръб? Напълно възможно е техните позиции да са правдоподобни и да дават ценни знания.
В крайна сметка, коя позиция ще изберем е без съществено значение, когато крайният резултат е радикализирането и разделянето на хората на две поляризирани групи – всяка вярва в своята правда и потръпва от мисълта да възприема аргументите на другата. Водят се безсмислени битки и всички се оказват губещи. Безсмислени, освен за някои...
Един забележителен експеримент може да ни илюстрира състоянието, в което се намираме. Той се състои в следното: поставяме 100 черни и 100 червени мравки в един буркан. Когато бурканът е в спокойно състояние, нищо не се случва. След това разклащаме буркана и изхвърляме мравките навън. Тогава изведнъж двата мравешки лагера влизат в люта схватка помежду си. Звучи като познатата ни мила родна онлайн картинка – разгорещени спорове в социалните мрежи, в които всеки се придържа към предварителните си нагласи и не отстъпва на противника. Истинско разумното поведение е всяка от спорещите „мравки“ да си зададе въпроса „Кой и защо клати буркана?“.
Дали всъщност „властта“ и „съпротивата“ не се командват от един център? До какво добро е довело затварянето на всеки в собствения му когнитивен балон? Възможно ли е да сме незначителни играчи в зловеща матрична игра? Би трябвало да е повече от ясно, че тези противопоставяния са фалшиви и следва да ги отхвърлим, защото няма съществена, значима причина да сме врагове. В тези спорове не се ражда истината – те единствено водят до разрушаване устоите на обществото. Затова, когато бъдем изправени пред следващата провокация, е нужно само да разгледаме всички позиции „над нещата“ и да „съберем две и две“. И ако сме наистина мъдри, може и да получим 1,618 – златното сечение!
Румен Воденичаров-младши
