"Истанбул червен" е литературният дебют на италианския режисьор Ферзан Йозпетек. Книга, която събира в себе си красота и носталгия, романтика и тъга. Книга, многолика като града, за който разказва. И както вероятно вече сте се досетили − превърната в прекрасен филм.
"Няма нищо по-важно от любовта" − това е едно от посланията на "Истанбул червен", който всъщност не е точно любовен роман. Да, книгата е своебразно обяснение в любов, но не към човек, а към един град с древна история, много имена и много лица. Град, много по-различен от онзи Истанбул, който виждат туристите. Червен като трамваите, които го кръстосват, и като залезите.
Ферзан Йозпетек е много успешен и награждаван кинорежисьор. Роден е в Истанбул, но живее и работи в Италия. "Истанбул червен" е първият му роман, а едноименната екранизация е част от конкурсната програма на Cinelibri 2017. Изключително красиво заснет, филмът е една от лентите във фестивалната програма, които горещо препоръчваме. Сега обаче ще ви разказажем повече за книгата.
Историята започва с един самолетен полет. На борда на самолет до Истанбул се срещат мъж и жена. Той е режисьор, който се връща в родния си град, за да види за последен път къщата, в която е израснал. Тя е бизнес дама, която пътува със съпруга си, за да разгледа града и да се срещне с потенциални клиенти.
Те не се познават, но историите им, развиващи се паралелно, се пресичат няколко пъти. Свързва ги случайността, но и двамата ще открият един град, различен от онова, което очакват (в нейния случай) и от онова, което си спомнят (в неговия).
Анна е успешна, амбициозна жена, която има стабилен брак и кариера. Или поне така си мисли. Един неочакван обрат в плануваното като почивка пътуване обаче напълно преобръща подредения ù свят. Анна се озовава сама в град, който не познава, но от който постепенно ще бъде запленена. Град, пълен с млади хора, които мечтаят и се борят за правата си. Град, който се променя всеки ден.
За режисьора Истанбул е градът на детството му. Град, пълен със спомени, в който почти нищо не е такова, каквото е било, но в който все пак обича да се завръща. Майка му, някога изключително елегантна жена, сега предпочита да носи удобни спортни дрехи в яркочервено. Домът, в който е живял като дете, ще бъде разрушен, за да се издигне на негово място модерна жилищна сграда. Киното, в което се е родила любовта му към изкуството, също ще бъде "заменено" от поредния мол.
Мирните протести в града, грубо разпръсквани от полицията, са опит да се спаси част от неговото минало, но и да се промени бъдещето му. Анна, изненадващо дори за самата себе си, ще се обвърже с кауза, за която до преди няколко дни дори не е чувала. "Истанбул червен" е история за търсенето на свобода, за търсенето на себе си, за способността да обичаме, за корените и идентичността.
"Понякога се питам дали фактът, че имам две родини, не ме затруднява. Не, не ме плаши това, че съм чужденец. Освен това ми е приятно да съм турчин в Рим и италианец в Турция."
Това си мисли режисьорът, планирал да остане само няколко дни в града, когато осъзнава, че макар да иска да се върне в Италия, нещо сякаш го задържа в Истанбул. Между легенди и спомени, между древното и модерното лице на града, той и Анна ще открият по нещо − всеки за себе си, но и един за друг.
Най-прекият път към книгата е ТУК.
