Гергана Караилиева е част от екипа на framar.bg от 2017 и работи в разделите, посветени на здравната и социална политика. По образование е филолог. Завършила е българска филология във ВТУ.
Преди да стане част от екипа на един от най-авторитетните здравни сайтове, което тя приема като особено силно професионално предизвикателство, тя работи в продължените на 12 години в телевизия „Яница“ – Нова Загора, където е автор и водещ на две публицистични и едно културно предаване, а след това и във вестник „Раднево днес“.
Убедена е, че няма нищо по-ценно от доверието на хората и журналистите трябва да го заслужат с ясно изразеното си мнение, със страстта, която влагат във всеки написан ред, със силата на словото си. Вярва, че ще дойде ден, в който професията на журналиста ще бъде достойна за уважение и защото екипът на framar.bg работи активно за това.
Предизвикателство ли е да бъдеш здравен журналист по време на пандемия?
Последната (почти) една година е предизвикателство за всички нас. Свидетели сме на необявена световна война, в която без нито един изстрел имаме милионна смъртност и милиарди засегнати съдби. Представете си, че сте военен кореспондент. Дори когато отивате до магазина или стоите у дома пред компютъра, четейки електронната поща, вие сте такъв. Край вас не хвърчат куршуми, но стресът е огромен. Хиляди читатели очакват новини. Добри, лоши, информацията трябва да стига бързо до тях, а в последните години дори мигновено и възможно най-безпристрастно, защото няма време за емоции.
Дълги години секторът „Здраве“ присъстваше само като част от любопитното портфолио на медиите. Здравните новини бяха предимно политически и не особено интересни.
За почти година видяхме как една здравна тема може да бъде водеща навсякъде с месеци, да променя тенденциите, да елиминира всичко останало. Да, това е положение, което няма да продължи още много, но следите на тази „необявена война“ ще продължават да се усещат дълго.
Какво ще се промени в начина, по който хората приемат информация за здравето?
Искрено се надявам след края на пандемията хората да могат разумно да разсъждават, защото видяхме как фалшивите новини и социалните мрежи играеха огромна роля за форсмажорни ситуации с труден изход. Оказа се, че хората са много лабилни и лековерни, когато става дума здравето им. Те преценяват на базата на изпитаните емоции, а това е най-грешният начин за разсъждение и решение. Погледнете казуса с ваксините срещу COVID-19. Патова ситуация, в която всеки трябва да вземе решение и да поеме страна. Пълна липса на информация от страна на институциите, медиите провокират емоционални изблици, които пълнят сайтовете и социалните мрежи. Лично за мен липсва конкретният, информативен тон с послание. Друг е въпросът, че хората може и да не го разберат или да им е скучен. Напълно възможно е липсата на добре организирана информационна кампания да се дължи и на натрапващия се в последните години факт, че властта не е в състояние да създаде смислена визия нито за настоящето, а още по-малко за бъдещето.
Ще ми се да вярвам, че хората ще се научат да мислят, преди да се отдадат на емоции. Небалансираната , агресивна и насочена към чувствата дезинформация е оръжие в ръцете на злото и е опустошителна, особено в критични ситуации.
Как можем да разберем кое е вярно и кое е фалшива новина?
Престоят у дома и напрегнатата обстановка направиха възможно феноменът на фалшивите новини да избуи до невиждани висоти не само като разпространение, но и като огромно доверие. Социалните мрежи дадоха своя принос в популяризацията им, защото фалшивата информация пътува бързо. Много често човек вярва на едно съобщение, защото то отговаря напълно на идеите, очакванията и мечтите му. Това му е напълно достатъчно и той не вижда смисъл в навлизането в дълбочина и осмислянето. Добре е хората да знаят, че съществуват стандарти – източник на информацията, автор на текста, цитираните чужди източници и не на последно място данните за медията и начина на финансирането й. Всяка новина, която акцентира върху емоционално послание, която няма къде и как да потвърдите, е може би невярна или целта е да ви накара единствено да бъдете като хамстера в огромното колело, което върти непрекъснато импресия след импресия. Прави чест на всички колеги, които държат висок стандарт въпреки трудните дни и изкушенията. Ние сме отговорни пред читателите, няма как да ги подлудим в името на повече пари или слава. Утре е нов ден, ще трябва да живеем заедно.
Кои ще са интересните тенденции за здравната журналистика след коронавируса, когато и да дойде това време?
Мисля, че главна тема в следващите години ще бъде психическото състояние на хората. Дългите месеци на 2020-а се отразиха фатално на нервите на жителите на Земята. В последните няколко месеца специалистите алармират за сериозни поражения върху психичното здраве. Особено уязвими са децата.
Едно от последните изследвания, проведено в Университета в канадския град Шербрук показва, че всеки втори младеж на възраст от 12 до 25 години има симптоми на депресия. За по-малко от година се е увеличил броят на младите хора с хранителни разстройства, страдащи от безсъние и направили опит за самоубийство. Споделям това не за да създавам паника или плаша, а защото това е действителността. Ние, журналистите, я показваме, за да насочим общественото внимание към проблема и да ускорим решаването му. У нас ситуацията не е по-различна. Различното е, че по темата не се говори активно, тя е някъде в периферията за сметка на настоящето с данните за заразени, ваксинирани и действията на управляващите. А този обществен разговор е важен, защото е основата на бъдещето. Трябва да си даваме сметка, че пораженията, нанесени от COVID-19, ще бъдат лекувани с години, толкова ще продължи и възстановяването на здравната, социалната и образователната системи.
Разбира се, извън пандемията една от водещите ще бъде темата за новите технологии, които навлязоха мощно и промениха медицината. Въпросът е ще бъдат ли достъпни за всеки. За да се случи това е необходимо само едно – смислени политики на управление. Сигурна съм, че отмина времето на празните обещания, на говоренето в бъдеще време, на изброяването на причините, които са попречили на нещо да се случи. Хората няма да позволят подобно отношение. Надявам се, че изцяло ще се промени и отношението към общественото здравеопазване и начините, по които то функционира, за да не бъдем свидетели на случаи, в които животът зависи от парите. Мисля, че пандемията промени и отношението на хората към начина, по който се управлява не само здравната, но и всички останали системи. Сред важните здравни теми ще бъдат и болестите, резултат от обездвижването и консуматорския начин на живот, които са не по-малко опасни. Със сигурност ще продължават дискусиите за различните ваксини, новите лекарства и особено за резистентността, към медикаменти. Работата на журналистите е да фокусират вниманието на хората върху важното и същественото, върху проблемното и смисленото. Да провокират дискусии, сблъсъци на мнения и идеи, които ще помогнат на всеки да открие отговора на важния за него въпрос.
